Небе обсипано със звезди,
полумесец над света изгря.
Из сребърна трева то изникна.
Безформено, без черти,
освен две големи кухини.
Жената в Бяло появи се,
огледа го с лице безлико,
внимателно в шепи взе го,
из долината го понесе.
Ето, че лъч светлинен нощта прониза,
огря съществото, окъпа го в злато,
кухини му със светлина се изпълниха, ...