Бесен тропот по пътя пред човешки хиени
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата -
в ужасеното, живо, запъхтяно сърце...
Но се свива просторът до черна бандана,
а тълпата е твоето най-червено небе.
Зной и пясък, и врява, и преследване лудо...
Като в зло огледало се озърташ за бряг -
но е кратко, тъй кратко последното чудо
и последният блясък е смъртният праг.
Бяло... черно... червено... В окото горещо
се стаява безмълвна, непролята сълза.
Кратък лъч свобода е последната среща
и сбогуване кратко с лудостта на света.
Непонятен живот. Непонятни награди.
Сто въпроса безмълвни в помътнелия взор.
Може би в друг живот ще се случи да падне
под краката ти слепият, почернял матадор.
И кръвта ще се върне в умореното тяло.
Ще остане тълпата укротена отвън.
Вятър, песен и дъжд ще отмият от пясъка
на рапирата черна прощалния звън.
© Мима Иванова Всички права запазени