Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
6.02.2021 г., 23:13 ч.

Кошмар 

  Поезия » Философска, Строги форми
381 0 2

КОШМАР

 

                    На Т. Симеонов

 

В мрак

съзрях

с тревога –

на колèне

седнал индивид

как

от страх

от Бога

тихо стене,

свит до гроб разрит.

 

Той

по знак

се сведе.

Вътре в гроба

с ужас разпозна

свой

близнак

по-бледен

от зад облак

тлееща луна.

 

Аз

стоях

приведен.

Безучастно

гледах на това.

В час

на грях

последен

стана ясно –

с луда съм глава.

 

В миг

на студ

предвечен,

той назаде

извъртя се… ГРЪМ!

С вик

на луд

разсече

мрака хладен –

като него съм!…

 

Сам

от днес

не зная

кой съм всъщност

и дали стаен

там,

злочест

незнайник,

грозно смръщен,

с ужас гледа мен!

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре казано.
    Всъщност става въпрос за четирима едни същи души.
    Този, който е легнал в гроба.
    Този, който е коленичил до гроба.
    Лирическият герой, който наблюдава картината.
    И четвъртият, който евентуално гледа лирическия герой...
  • Много оригинален замисъл и композиция! Всъщност е многопластово, но най ми харесва идеята за взаимност Дали не съм кошмарът на кошмара си
Предложения
: ??:??