Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́...
А Времето със своята цикличност
успя във Есента да призове́:
– магията на тази елегичност
и даже в Северните ветрове́...
Такива са вселенните закони,
че тук по тези, родни, ширини́
се знае, че природните сезони –
не би могъл и Бог да отмени́...
А тайната е в сили непонятни,
които нашият (човешки) вид
напразно се опитва да отгатне,
щом даже Бог пред тях стои́ преви́т...
... Но свършва вече хубавото време
и ще тъжи́м за летните нощи́...
Понеже неизбежните проблеми
и лунните – ще заменят, мечти...
А омиля́ва тази елегичност –
на падащите есенни листа
със смес от чувства толкова различни
в увяхващият Свят на Есента...
А той е в Същността си елегичен
със нежната си, тъжна красота
и без да щем – безумно се отричаме
в душите от любимите неща!...
Понеже има Орбити космични
и там Земята вечно се върти́
променят се в сезоните – различни
нюанси и във нашите съдби́...
Сезон дошъл с копнеж и настроение,
и с елегичната си красота:
сега представя в Ново измерение –
космичния модел на Есента...
А толкова вълшебство в листопада
и даже в Северните ветрове́!...
Да можеше единствено по-млади
да бяхме в идващите Светове́!...
И цялата История човешка:
въртяла се е там, върти и днес,
и Вечността във тази въртележка
ще продължи да я върти́ с фине́с...
... А а́ко някога (във необятно Време) –
сама́ Земята спре да се върти́ –
ще падне тя без вечното въртене...
– Ще паднем ние с Есента дори́...
09.09.2021.
© Коста Качев Всички права запазени