Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат,
южнякът и по детски любопитен
се пита тихо: Жълтия им цвят
дъгата ли дари или лъчите?
А те без глас заливат се от смях.
От пролетта откраднали са злато,
додето нацелува всички тях.
Врабец един необичайно плах, ...