Вместо да отида със приятели на купон или разходка,
аз стоя със Буда край реката на живота.
Аз съм аматьорка сред много стихоплетници,
във компания съм само на компютър, телевизор и учебници.
Приятелите ми скучаят с мен и само аз ги викам да се срещаме.
Защо не мога да се смея на това, на което смеят се?
Искам да се забавлявам с тях и те със мен,
искам да танцувам с тях, дори да псувам.
Не мога, но защо?
Защо, когато видя двама влюбени да се целуват, се страхувам,
че никое момче от мен не се интересува?
Нима си толкова дълбоко вкоренен във същността ми, Буда?
Защо и как попаднах в твоя плен? Мъча се аз всеки ден да те прокудя,
но ти оставаш си във мен и със и без принуда
и вместо да отида със приятели на купон или разходка,
аз стоя с теб Буда край реката на живота.
© Ани Всички права запазени