Да, сивото ми вещество е малко,
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе –
коматче хляб и шепа звезден прах.
Дано да стигнат, за да се нахрани
мечтите ми из рими разпиляни,
че този свят – отдавна е клошар.
Разтваря пак лихварските тефтери,
Небесен съдник, та дано намери
оболите ми за лодкаря стар. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация