27.02.2019 г., 9:52 ч.
Кратки слънца
Сълза по страната
на снежния връх.
Лавина.
Очите на демон
и кратки слънца –
години.
Животът ни плач е
и пламък от сняг
в пустиня.
Родих се.
Но нямам в това
вина и заслуга.
На другата буза
на вечността
следа от усмивка. Луда.
26.02.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Райна. Първо бяха нещо като хайку-та с различен брой на сричките и без рими и започнах да ги изглаждам. Изглаждах, изглаждах, стигнах до четвъртата строфа и реших, че променям смисъла и го оставих нататък измачкано. Вчера се разхождах виртуално из Париж и попаднах на сграда на Франк Гери. Той има подобни приумици, затова се радвам, че го оставих, въпреки че не мога да го нарека деструктивистично стихотворение. Май си е пак анамерично.
-
Уникално!
-
Ако те усмихнат по едната буза, не обръщай и другата. Усмивка.
-
Кратки слънца?А вечността?
-
Благодаря, Лина.
-
Много ми харесаха. Поздравления, Мария!
-
Благодаря, Лора, Валя.
-
хубави
-
Страхотни метафори! Силно и вълнуващо! Харесва ми стилът ти!
-
Благодаря, Георги.
-
Хубаво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
