14.01.2022 г., 11:16 ч.  

Криволици в самотата 

  Поезия » Любовна
532 3 7
КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво,
спря щурчето да скрипти,
рони перлички невенът
и лозницата покри
снежна ноемврийска плесен.
Кашля кривият комин –
неразбран му е брътвежът.
Аз сама съм, ти – самин... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове, ...
  417 
Предложения
: ??:??