yotovava (Валентина Йотова)
2647 22388
14.01.2022 г., 11:16 ч.  

Криволици в самотата 

  Поезия » Любовна
501 3 7

КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА

 

Няма как да отрека –

все по-къс денят ми става,

стихва златната река –

в руслото си пепеляво,

спря щурчето да скрипти,

рони перлички невенът

и лозницата покри

снежна ноемврийска плесен.

Кашля кривият комин –

неразбран му е брътвежът.

Аз сама съм, ти – самин...

Но защо е тази нежност?

Камъчето ражда стих –

подир ромол на поточе.

Можеш ли да си простиш,

че живееш в многоточие?

Съска зимната мъгла –

никой никъде не тръгва.

Всичко живо е трева –

прегоряла върху хълма.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Обич, от нема̀й-къдѐ
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Друга
Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове, ...
  385  4  7 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??