Помолиха ме в църква да се кръстя,
макар на възраст... Вече ми е време
за греховете милост да потърся,
ковчегът ми на други да не тегне.
Поръси ме със китката светена,
от Сатаната се отрекох трижди,
заплюх изминалото време
и чух, че вече съм за Бога чиста.
И колко чиста? Същата излязох,
а дяволът заплют прибра ме в къщи...
Спечели попът два петдесетака
и без кръщелно даже ме покръсти.
Дали съм Гинка, или съм Венета
за църквата не се оказа важно.
Да не забравите подир ковчега,
не Сатаната мене е кръщавал.
© Геновева Симеонова Всички права запазени