31.08.2018 г., 20:52 ч.

Кръстопът без път 

  Поезия » Друга
972 7 6

И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой
и времето забравя към онзи свят да бърза.
Полето си е цяло, без белег от мотика,
а хлябът не пораства до златен клас и жътва.
Затуй и в магазина тефтерът за вересии
е списък с десетина роднини или сватове,
които са намерили на рафтовете криви
живот със вкус назаем, мухлясал като вафла.
Не гнездят даже птици на гарата без покрив.
В ронливи некролози задиря вятър църквата.
А аз съм там, където преди да е започнал,
на щастието пътят прекръства се и свършва.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рисуваш с думи, Магьоснице!
  • Толкова е силно, че ме остави без дъх...
    Покланям се на огромния ти талант, Райне!
  • "..живот със вкус назаем, мухлясал като вафла..."
    Силен, болящ стих!...Почитания за майсторството, Райне!...

    Кръстопът без път - портрет на безнадеждност.
    И изхода животът не предлага.
    А чужди думи - щастие и нежност,
    щом гладния ръка за хляб протяга...
  • Всеобхватна картина на днешната тъжна реалност!
    Харесах и съдържателното заглавие на стиха.
    Поздрави!
  • Еха!
  • Тъжно, но изненадващо точно и адекватно на реалността. А тя тепърва ще става все по-мрачна, за да достигне до пълната безнадеждност. Ромчетата ще изкласят - сигурен съм. В техните мургави ръчички е светлото "бъдеще" на нацията. Поздравление за творбата, Райна. Напоследък проявяваш неприкрит вкус към гражданската поезия.
Предложения
: ??:??