Нападна ме, дирейки беса...
ти беше по-силен от мен...
но имаше жалка причина...
да стискаш в ръцете си меч...
нападна ме само защото...
принуден ти бе по закон...
аз трябваше с меч да се браня...
(по-висша бе моята цел)...
ти търсеше мъст за предците,
които не аз съм убил...
аз исках пък жив да остана...
и нещичко да изградя...
но... мечът си аз ще извадя...
от твоята тромава гръд...
врата ти подир ще отрежа...
ще гледам как стенеш от страх...
Героят аз бях преди боя...
бях слабата жертва подир...
сега, щом спечелих... съм злият!
Демòните свои надвих!
Сега ще пирувам с плътта ти,
кръвта ти ще пия в бокал!
всуè притежаваше сила,
и жажда безкрайна за мъст...
© Андрей Андреев Всички права запазени
Не възнамерявам да оспорвам каквото и да било. Често човек осъзнато или неосъзнато заема тенденция от друг вид изкуство (както в моя случай аз съм съм променил ударението под влияние на музиката). Причината за тази заемка действително е желанието ми за относително запазване на ритъма, съчетано с думи, излезли от употреба.
Забелязал съм, че някои творби биват връщани за редакция. Спомням си, че неотдавна в списъка за одобряване имаше една творба, озаглавена „Ода за косматите мъже”. Тя стоя там 20 дена. Не възразявам ако и мой текст бъде върнат обратно ако така ще си науча урока да пиша както трябва.