Един стар мокър пес
през дувара се промушва.
Къде ли е бил нощес,
та лекичко накуцва?
Личи си старостта на псето,
уморено, изпосталяло,
няма бодрост в него,
едва-едва пристъпва вяло ...
Само очите му блещукат -
очи на единак във нужда,
от свои изоставен, гонен и от чужди,
той погледна към намръщената къща... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация