24.02.2017 г., 14:31 ч.

Къде си 

  Поезия » Друга
341 0 1

За спомена в очите на замлъкналите...
и прашните не бродени пътеки.
За това, което тръгва и не връща се...
За обичта изтекла през ръцете ми...
За думите неказани, предъвквани...
За страховете скрити в ъглите
на онова, което ме поглъща – ежедневие.
За всичко, което не извърших, скрих се, 
сега ти пращам вест, ала къде си?

© Емилиана Върбанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??