14.08.2024 г., 10:34 ч.

Кълбото на световните въпроси 

  Поезия
85 4 3

КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ

 

... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,

дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,

дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –

нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро човече,

додето с едного споделях хляб, дали загърбих други двама гладни? –

 

и молех се на Бога – сам и слаб – дано щастлива участ им се падне!

И всяка вечер – в чашката с мерло, крепеше ме надеждицата жива,

че този свят не е прогнил от зло! – и Бог наглежда кривата ми нива.

Спрях Бъдещето свое да чета. И утрешният ден какво ми носи.

Аз бях Човекът с песен на уста! – в кълбото на световните въпроси.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??