Блянове, спомени, сънища,
потънали във прах мечти,
различни посоки и пътища -
нейде сред тях си и ти...
Болка, копнежи объркани,
чезнат безследно в нощта.
Думи, вече изтъркани,
нашепва тъжно дъжда...
Хора, образи хиляди,
сред тях - изгубил се мъж...
Хей, приятелю, ти ли си?
Плачеш ли? Не, това е дъжд!
© Калин Пантов Всички права запазени