Късно е, а ми се пише...
Явно днес не ми е ден!
Щом сред нощ в мене диша
неизказан стар рефрен.
И държи ме още буден
малка бучка във гърдите,
полъхът на вятър южен,
ароматът на липите!
Късно е, а ми се пише...
Явно няма да се спи!
Щом очите жадно пият
от звездите пак мечти.
И постелята небесна
ми се струва роден дом...
Висчко друго ми вземете -
този стих е мой подслон!!
© Йордан Всички права запазени