Индуцирано от "Университетски настроения" на К. Константинов

тъга и срам

изчезнала надежда

едничък храбър воин остарял

пред вас стоя

размахвам пръст нареждам

поовехтели празнични слова

и тайно пия

вашата наивност

и младостта благословена с плам

незнанието ви

използвам скривам

като в небрано лозе че съм сам    

не си отивам

и не си признавам

и не очаквам и не се виня

това е рутината

оценявам

приспособимостта ви 

и благодаря