По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата.
Но ние сме пресечени стрели,
намираме се, па макар на части,
в мига когато времето е спряло
във ехото на мокри дъждобрани,
които шушнат в мрака ни раздвижени
и чакам дъх да хване светлината ти...
Когато далтонизмът спира в миглите, ...