29.02.2012 г., 12:20 ч.

Лицето ми 

  Поезия » Любовна
870 0 11
Вземи лицето ми – златисто пълнолуние -
и в шепите си форма му придай.
Уплашено, самотно до безумие,
то всяка нощ с дъжда навън ридай.
Опитва се да стане многоточие
на края на измисления стих –
нахално груб, коварен до безочие...
(На тебе ли веднъж го посветих?!)
Пръсни смеха ми – нека бяга трескаво
и никога за теб да не звъни.
Във страшна, разрушителна гротеска
да се завъртат всички твои дни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??