19.02.2020 г., 9:46 ч.  

Личността е невинна 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
820 0 0

Режисирани от стереотипи,

духовният им жар твори 

мазутен софийски дим, 

не се чувстват значими във

ежедневие без смут и дисонас,

хаосът им никога не е бил благоразумие, 

на една цигара време са

да се разтворят във тъмата,

съхнат като въглерод и 

чезнат във тълпата,

тушират младостта си и

изсипват във чаша вината, 

но... ти! 

Не си като тях, личи, 

цяла Вселена се ниже 

във пъстри детски очи!

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
  • Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
  • Посрещам те на пътната врата, усмихваш се красива, пременена! Познах те, ти си есента, не стой на пр...

Още произведения »