Липсва в душата ми заряд,
няма даже късче радост.
Сам в безмилостния свят -
така минава мойта младост.
Стените, тихи и смирени,
приклещват ме във своя ад,
а отлетелите години, натъжени
предричат душевния ми глад.
Липсата у мен е осезаема
липса на живот и на искра.
Сякаш нищо от живота не желая
отдавна май е мъртва моята душа?
А младините са годините прекрасни,
които никога не ще се върнат,
и как не ми се иска спомени ужасни
да ме обгърнат, когато те си тръгнат.
Липсата злокобна и тъй лоша
желая аз на мига да залича
и от душата си все още мощна
да отприщя насъбраната тъга.
© Владимир Ганчев Всички права запазени