Хижа стои във гората,
обгърната плътно от мъглата.
Стои самотно тиха,
нея спомени обвиха.
Тя беше слънчева, открита,
а сега е само превита.
Децата играеха задружно
и ù даваха всичко нужно.
А то беше само едно,
а сега е празно петно.
Макар и да беше за лов,
тя искаше само едно - любов.
© Иветтт Всички права запазени