Какво е лудостта, освен стаена
сред мислите ни лепкава смола?
Материя, в душите наслоена
от шлаката на Земната съдба.
А всеки я докосва таз отрова
и колкото отвътре по си чист,
по-силно тя те сграбчва със окови,
превръщайки те във отронен лист.
Известна ли е противоотрова,
за тая непокорна, тъмна злост?
Макар да мислиш, че с душа си нова,
Тя – лудостта, във всеки е на пост.
© Данаил Таков Всички права запазени