/Посветено на всеки един човек, който го е направил специално. (:/

„Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.“

Рей Бредбъри

Ако знаеш как не искам да си тръгваш...

Да се свиеш и да отлетиш на юг.

Със спомените ни да ме залъгваш,

че туптиш във мен и че си още тук.

Но вечерите вече стават хладни.

Нощта захапва края на деня.

Учебниците натежават безпощадно,

а роклите със шалове ще заменя.

По клепките ми още тлее август.

А косите ми са с мириса на юли.

Младостта в очите ми е наглост,

която хапе, драска, жули.

Ако знаеш как не искам да си тръгваш...

Да можех да си те изливам в чаша!

И вкусът ти все да ме залъгва,

че когато и да искам... ще е лято.