Лъжите

6.10.2011 г., 20:57 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 (2)

545 0 2

Лъжите
Пак съм тук, погребах ли мечтите —
блянове стихийни, невъзможни?
Стенат ли в безумие очите,
под истините мразени и сложни.
Лъжите в примка устните улавят
в мрежа от ласкателства и фалш.
Добре звучащи, лесно се забравят —
безкрайна въртележка, луд копнеж.
И няма изход, примката оплита
всеки стон, усмивка, топъл жест.
Паяжина от думи сляпо пита: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Любов от огън
Волност

Отивам си. Затоплих те за малко. Отвън ме чака есенният дъжд. Откраднах си искрица. И запалих дома т...
Блудница

Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...
Ято

Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...

Още произведения »