Любов в дъжда
Неочаквано приятен
вятър поривист извѝ
и раздвижи с дъх приятен:
клóни, лѝсти и тревѝ...
Бели облаци подкара –
дъжд внезапен заваля
и в небесна надпревара,
с мълния изгромоля...
Рукна с нежност от небето
летен, освежаващ дъжд...
Живна всяко диво цвѐте
във полето изведнъж...
Цялата Природа мѝгом
стресна се и засия...
Колко малко е, а стига –
летен дъжд щом заваля!...
... Аз и Моето момиче
бяхме двама в този ден:
аз в мечтите му надничах –
то ги бранеше от мен...
Освежаващи и кратки
в удивителен романс –
първите дъждовни капки
вкараха ни в резонанс...
Но когато малко с рѝтъма
спираха за порив нов –
нямаше кого да питаме:
– всичко ли е от любов...
Хукна то и с вик: „Стигнѝ ме!...” –
палаво ме призовá:
за Ония несравними
кратки ласки под дъждá...
Трудно бе да го догоня –
бързо бе като стрелá!...
Но в чаровен, като Оня
миг, бях вече и с крила!...
Дъжд разливаше с порóя
на небесната си страст –
свежа нежност над: Покóя
и над всеки дремещ храст...
... После дълго там вървяхме,
толкоз дълго под дъждá,
че от злато и да бяхме
бихме хванали ръждá...
Но прегърнати тогава:
– онзи дъжд с небесна страст
виждахме как напоява
всеки цвят и летораст...
... Как и клюмнали тревици
и увяхнал жаден цвят
бързо вдигаха главици
с неговия благодат.
... Как Животът се възражда
със дъжда отново в нас!...
Вече знаех: колко Жаждата
и от мен била е част!...
Всички по еднакъв начин
във Живота сме дошлѝ –
не еднакъв път, обаче
да изминем сме моглѝ...
Може би да е илюзия,
ѝли пък – дъждът талант –
е подминал със конфузия
някой грешен адресант!...
Друг пък, Своето момиче
никога не разпознал (!)
и във пристъп романтичен
под дъжда не е вървял!...
... А пък горе, на баира,
има дом добре познат...
Ято мълнии вибрира
там във електриков цвят...
Нищо от дъжда различно
не признáли за подслон
бяхме с Моето момиче –
с капките във унисон...
... И не търсехме да има
стряха, сушина, уют...
А със Вятърът: за трима
беше ни дъждът– приют...
... Бях разбрал: как невъзможен
е Живот без Любовта!..
– Колко страст си вложил, Бóже
сътворявайки Дъжда!...
15.08.2019.
© Коста Качев Всички права запазени