Майко Земя…

Здравей, Майко Земя.

Синя планета. Обетована земя.

Как си днес? Защо плачеш?

Забравих, знам, за теб. Нараних те.

Толкова, че съм те изоставила.

Съсипах те. Разкъсах те.

Не мислих за теб. А ти за мен да.

Все едно, че си невидима.

Но слепотата беше пред мен.

Днес чак за теб се сетих.

Бях забравила за твоето небе.

Бях забравила въздуха ти.

Бях забравила за светлината ти.

За пръста ти. За твоите цветя.

За горите и дървета. За живота.

Със забрадка замъглих те.

Прости, че те очерних и омърсих.

Знам, че те разкъсах и те нараних.

Мислех се за Бог, заради ума си.

Сърцето си и теб - изпепелих обаче.

Алчност. Злоба. Фалш и суета.

Страх от живота. Страх от любовта.

Страх от добротата. Страх от вярата.

Няма чест. Няма смелост. Няма сърце.

Плавах в море от заблуждение

Бях забравила за важното….

Майко Земя, моля те, спаси се!

Сили намери от дълбините си .

От мен спаси се..., изплувай...

Светлината ти отново да лети.

Луната и звездите ще те пазят.

Раните ти, птиците ше излекуват.

Моля те, прости всичките ми грешки…

Да се родя отново, позволи ми.

В сърцето си да те почитам и обичам…

Нежния ти глас да чувам.

Майко Земя, днес чувам песента ти.

Колко е страдала. Колко е живяла.

Колко е обичала. Колко е необятна.

Божествена светлина. Мир и топлина.

Сърце отново бие в мен, родено

от безкрая, родено от прошката ти.  

Сърце, в което има мечти.

Има смелост. Има добро. И любов…

Сърце, което прогледна! И обича.

Майко Земя, небето твое - проясни се.

Слънцето всяко дихание огря.

Благодаря че, подаде ми ръцете си светли-

когато бях кал и тъмнина…