Майко Земя, Гея
Майко земя, Гея
Здравей, майко Земя!
Обетована и синя земя…
Днес те питам, как си?
И превита ти от болка
стенеш – “Боли ме - викаш!”
Очите ти мъгливи сълзи са,
душата ти се изпепелява!
Изоставих те и те нараних!
Забравих те, разочаровах те…
Разсипах те и те разкъсах!
Невидима беше ти за мен.
Не беше в мислите ми,
нищо бе за постъпките ми.
Невидима, невидима беше.
А аз сляпа и жестока с теб…
Но ти пак мислеше за мен.
Забравила и сляпа бях за теб.
Днес ме заболя и сетих се за теб.
Вулкан във война бошуваш ти,
децата ти, умират и гладуват.
Душите, сираци са и клетници,
малко по-малко в теб се връщаме,
недостигнали твоето синьо небе
и малко по-малко се заличаваме.
Като възрастна не те уважавахме
и душите една по една изчезваха.
А да сме щастливи е толкова лесно,
въздуха и светлината ти да пазим.
Но забравихме да бъдем смирени,
и че всяка частица пръст е свещена.
Горите ти запалихме, дървета изсекохме,
от алчност без корени останахме.
От фалш и суета. Страх от живота.
Страх от добротата и любовта.
Страх от мечтите, вярата, щастието.
Няма чест, смелост, сърце. Тяло без душа.
Прости ми, Гея че с кал те очерних,
прости ми, Гея, че с боклук те омърсих!
Мислех се за Бог, заради ума си…
Сърцето си и теб, изпепелих обаче.
Заблудена и забравила за важното,
мислих за себе си, но не и за теб.
Майко Земя, моля те, спаси се!
Сили намери от дълбините си .
От мен спаси се..., изплувай...
Светлината ти отново да лети.
Моля те, прости всичките ми грешки…
Да се родя отново, позволи ми.
В сърцето си да те почитам и обичам…
Нежния ти глас да чувам.
Моля те, отново да чувам песента ти.
Колко е страдала. Колко е живяла.
Колко е обичала. Колко е необятна.
Божествена, светла, цветна дъга.
В мир и хармония да си, майко Земя
да не страдаш повече и минута ти,
Щастието да покажеш на децата ни!
Сърцето отново бие в мен, родено
от безкрая, родено от прошката ти.
Сърце, в което има мечти.
Има смелост. Има добро. И любов…
Сърце, което прогледна! И обича.
Майко Земя, небето твое - проясни се.
Слънцето всяко дихание огря.
Благодаря че, подаде ми ръката си светла-
когато бях кал и тъмнина…
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Синя планета. Обетована земя.
Как си днес? Защо плачеш?
Забравих, знам, за теб. Нараних те.
Толкова, че съм те изоставила. ...
Коментари
-
Благодаря от сърце, Иван! Благодаря и на всички отбили се, прочели и също на поставили в любими!
-
Много ми харесва! Поздравления, Лили!
-
Благодаря ти, Ники!
-
Много е хубаво, Лили!
-
Пепи, да, реновирано е. Случват се много неща с нашата Майка Земя, и много от тях са нови в сравнение с първия път, в който го написах, затова исках да реновирам и затова свързах произведенията.
-
Сърце отново бие в мен, родено
от безкрая, родено от прошката ти.
Сърце, в което има мечти.
Има смелост. Има добро. И любов…
Сърце, което прогледна! И обича.
Майко Земя, небето твое - проясни се.
Слънцето всяко дихание огря.
Благодаря че, подаде ми ръцете си светли-
когато бях кал и тъмнина…
___________________________________
Повтарят се буквално, прилича на редактирано, а не на ново. -
Благодаря ти, Ковак! Тези редове са просто едно напомняне на всичко което се случва на нашата майка земя, всичко което тя прави за нас, да всичко което трябва да сме и благодарни и какво и причиняваме ние…благодаря ти от сърце, че поостана на страничката ми и прочете.
-
Прекрасно е
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
