Сподели ме, Любов,
със онази мечта,
тъй студена и толкоз далечна.
Приюти ме във думи,
с които светът
ще чете за теб в бъдната вечност.
Разреши ми, Любов,
пак първично добра
до наивност във теб да се лъжа.
Изгуби ме, Любов,
ако утре умра,
а сърцето си с тебе завържа.
© Павлина Гатева Всички права запазени