Лице върху лице едно цяло,
маска ли е или огледало.
Фалшива обвивка,
като дреха зашита на лицето,
и сгушва ме се във завивка,
да прикрием какво е в сърцето.
Показваме фалшива ласка,
и сълзи със който не плачем,
слагаме изкуствена маска,
цял живот с нас си я влачим.
Престорени, вече свикнали на омраза,
в сърцето ни няма човечност,
маската става зараза,
сякаш това ще е вечност!