МАЗА ЗА ДВАМА
Додето аз – във стихове унесен,
събирах сол от своята сълза,
един клошар през тая мрачна есен
засели се във моята маза.
Под едрите звезди над Фамагуста
донесе водка, бира и мезе.
И – избицата, както беше пуста,
превърна се на къща без резе.
Примъкна стар дюшек – менте „Дормеос”,
по-изтърбушен даже и от „Тед”.
И на кашон от телевизор „NEO” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация