Къде остана, кой те промени

Какво направи с онзи млад човек

Той имаше мечти, какви мечти

Готов бе да твори в този труден век.

Летеше той с крилата си от тез мечти

И бъдещето беше светло, чисто

Кръвта му вреше, като на вулкан, почти

А мисълта, като море вълнисто.

Но порасна, стана мъж

Видя неща, усети болка

Отмиха се мечтите, като след дъжд

И не остана от мечтите даже и отломка.

Но той върви напред, нагоре вече в този век

И радва се на всичките промени

И виждам го отново, онзи млад човек

С многото мечти, покрити с прах от спомени.

Улегнал вече, с поглед на мъдрец

Усмихва се на онзи с многото мечти

Благодари за грешките, като творец

Изминал дълъг път без нищо да пести.

Благодари за белезите по душата

Останали от толкоз трудни битки

С преките повели на съдбата

И истината вплетена в житейски нишки.