26.12.2008 г., 19:48 ч.

Мечти 

  Поезия » Философска
503 0 2

Понякога се взирам във безкрая

на тъмното небе и си мечтая...

Да бъда светеща звезда

за млади, влюбени сърца.

Да бъда звезден прах

за сторения на земята грях.

Да бъда небесна пътека

свързваща няколко века -

вечна като Вселената,

безкрайна като небето!

Обгърната от тишина,

мечтая да живея с вещина.

Да бъда силна и добра

и да раздавам светлина...

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??