Препуска в коловоза си животът -
един безкраен ешелон от дни,
задъхва се в избраната посока,
изпуска пара с ранните мъгли...
Лети край гари, скътани в душата
и спира често - странник да качи,
билета си събирал от заплата,
най-чудния си сън да посети...
И всеки пътник, свил се във купето,
пътува, без да знае накъде,
а Машинистът, килнал си бомбето,
в гръбнака на годините оре... ...