Дилемите в живота ми не спираха.
Предчувствия ме лъжеха стократно.
Съдбата във вина да подозирам -
нахално е (предвид че съм инат).
Пословична бе мойта проклетѝя,
доказал я пред ближните и Бога.
Което съм могъл да го надвия,
заметох под килима, за след гроба.
Накарах даже времето да чака.
И кътните му зъби знам, и фактите.
Надеждите без вяра ги изплаках,
а минах някак сух помежду капките... ...