13.03.2024 г., 11:34 ч.

Между ината и любовта 

  Поезия » Философска
261 3 0
Дилемите в живота ми не спираха.
Предчувствия ме лъжеха стократно.
Съдбата във вина да подозирам -
нахално е (предвид че съм инат).
Пословична бе мойта проклетѝя,
доказал я пред ближните и Бога.
Което съм могъл да го надвия,
заметох под килима, за след гроба.
Накарах даже времето да чака.
И кътните му зъби знам, и фактите.
Надеждите без вяра ги изплаках,
а минах някак сух помежду капките... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??