16.11.2018 г., 21:50 ч.

Между полюси два 

  Поезия » Любовна, Друга
552 2 2

Аз равното съм – ти си планината.

Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.

Аз съм студеното, ти – топлината.

Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.

 

Аз огънят съм, ти пък си водата.

Аз съм земя, а вятърът си ти.

Лъч слънчев съм, а ти си пещерата.

Аз стъпка съм, ти – пясък, скрил следи.

 

Аз съм магия, ти – всевластен ходжа.

Аз вик съм, ти – поле от тишина.

А всичкото във нас, тъй си подхожда,

взрив, сетне страст, между полюси – два!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??