Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
21.06.2014 г., 13:59 ч.

Миговете споделени 

  Поезия » Друга
842 1 20

Съдбата, по неведома причина,

в незнайно как нарочен час,

положи в нощвата си равни половини,

попя им с ритуален глас,

щедро сипна младо вино

и с щипка страст замеси хляб.

Изпечен в пещ благословена,

по път далечен го понесох, аз.

 

Не сетих глад, но дваж по-сит бях

и хлябът ми на вкус бе пребогат,

когато край трапезата широка,

в малкия ми, идиличен свят,

птички весели кълвяха 

трохи от моя благодарен смях,

а аз, самият - едри залци 

в песните им сладостни топях.

 

Макар и лакомото време да отрежда

вече краещник пред мене - дни броени,

в долапчето си скришом щом погледна,

там е чудото на миговете споделени -

хлябът, сякаш по-голям е от преди.

Ако си гладен, а ръцете ти - добри,

посегни без свян, Приятел... прибави!

 

 

© Людмил Нешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет, Виктория! Вселената... И тя се променя. Дори и законите й. Сега, колкото повече имаме - все по-малко даваме.

    Благодаря, Таня, за дарената топлинка. Приемам я в сърцето си...
  • Благодаря за топлината!
    Прибавям ти от моята!
  • Простичкият вселенски закон - колкото повече даваме, толкова повече имаме. Поздрави!
  • Стига си се оплаквала, Боряно! - Видите ли, коментарът ми към Веселка бил по-хубав, отколкото този към нея. Ми, късметя тий такъв. Има едно стихо - "Урокът за шанса”. Ако не си го чела още, па вземи да го сториш. Току виж, поналекнало ти малко... Не всяко стръкче в саксията на Откровения е теменужка... Този път, на теб се падна бодилче...
  • >> Веселка... Писането, знаеш, е довреме, ала някой, уж за кратко спрял се тук – наведе се, песъчинка вземе, а остави доживотен звук!

    >> Боряна има си „капаче” (туй е чуден, рядък дар), повдигне го и хоп – прекрачи (както е по пеньоар), нейде в зоната на здрача! Добре, че хич не е свидлива и разказва, що – било... Веднъж, дори на гръб донесе от каруца колело.
  • Хубаво пишеш! Поздрави и от мен!
  • Привет, Кръстина! Метафорите, както казваш, па били те – уникални, стилни, са чертички и ченгелчета безсилни, додето не посеят благодатна нива. Само там, от кълнове обилни, редят картина истинна, картина жива...
  • "Макар и лакомото време да отрежда
    вече краещник пред мене - дни броени,
    в долапчето си скришом щом погледна,
    там е чудото на миговете споделени -
    хлябът, сякаш по-голям е отпреди."
    .......................................................
    Прекрасен стих с актуално и мъдро послание!
    Уникални, стилни и автентични метафори!
    ПОЗДРАВИ!
  • Здравей, Санвали! Нека миговете в споменатото послание бъдат твое обичайно състояние!
  • Много хубав стих, Людмил!

    И аз споделям, посланието ти!

    Поздрав!
  • Сеси, Странна птичко, вземи от благодарния ми смях трошичка!
    На страничката вече имам лъч един. Сега и Хелиос донесе пълен кош. На туй му викам аз разкош!
    Музика ли чух? - О, да! Радиола, и на теб добре дошла!
  • Отваряй по–често долапчето, там явно има всичко!И приятели също!
  • Ти още топиш хляба в спомените
    и те поздравявам за посланието!
    Пълноценен стих! С богат долап!
  • Благодаря за хубавия стих!
  • Моята страничка получи доза топлинка благодарение на вас, Ивон, Водичке, Таня, Виолета... А Лъчът, надзърнал тук за първи път, несъмнено я озари. Уют и светлина... И "хлябът, сякаш по-голям е от преди"!
  • Благодаря за споделените мигове!Поздрави!
  • Ти си благословение за хората около теб! Дано хлябът в долапчето ти нараства всекидневно! Дано!
  • Споделям: Смисълът на живота е в споделените мигове...
  • Благодаря за споделения стих! Поздрави!
  • Хубаво, сито ми стана!
Предложения
: ??:??