Осемнайсет юлски лета преминаха
вътре в мен борба се запревива.
Сърцето свива се проклето
не иска повече на светло.
Разумът се възкачи с кафявите юзди
всяка нощ доставя купчина с пари,
а смуглата ръчица, биеща в червено,
приема хапче сънчо и заспива.
В сърцето някъде далеч
стоеше спомен съкровен.
Това бе спомен от Елисея
за хуманос и поет. ...