29.09.2013 г., 19:07 ч.  

Моето кладенче с "жива вода" 

  Поезия » Друга
1242 1 12
Отново съм Тук и вдъхвам с наслада
уханната, приказна, стара гора...
Единствен запомнил е нейната младост
ветрецът, придремващ в потайни недра.
Приятел отколешен в горест и радост,
прие, приласка ме и даде ми лек,
а аз я обикнах със свята отдаденост;
Симбиоза прекрасна - гора и човек.
Нявга сред нея изстрадвах безмълвно
болка, сразила мъж - още момче,
и всеки път чувствах, щом тя ме обгърне,
че нейде е скрито вълшебно ключе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Предложения
: ??:??