Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях,
славех Бога и Него проклинах.
Бях светец, бях затънал във грях,
със смъртта на шега се разминах.
Чакам още последната зима,
търся още най-верният път.
Ще го видя, щом още ме има!
И тогава, ще тръгна Отвъд, ...