МОЛИТВА
А този път дали ще ме спасиш,
преди съвсем да се изгубя?
Душата ми дали ще възкресиш,
преди сама да я погубя?
Дали ще можеш пак да ми простиш
несдържания егоизъм?...
………………………….
Преди да стъпча белия си стих,
аз тихо в крепостта му влизам...
...........................................
От много чаши тежко вино пих
и в много камъни се спъвах...
Лицата си по сто пъти мених.
Със сълзи после изкупувах
греха, вината... И си отмъстих
на моя ден и сън несбъднат.
Ела сега като присъда!
Падни над мене! С огън ме разпни!
И нека в клада се превърна!
Сърцето и душата ми вземи,
преди отново да се спъна.
Бъди ми съдник! Праведно съди
за всеки грях и тежка дума!
Единствено зад твоите стени
аз мога себе си да бъда!
© Илияна Иванова Всички права запазени