4.02.2020 г., 17:06 ч.

Момичето от прашния пазар 

  Поезия
5.0 / 4
605 2 1
Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.
- Продаваш ли очите си игриви?
- Не ги продавам, нямат те цена.
Но моите очи игриви
дар са за този, който избера.
Бе август, още жарко пладне беше.
По прашния пазар пристъпвах бос
и слънцето по кожата гореше.
Пред нейната сергия спрях с въпрос. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Предложения
  • Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Човек е по рождение орисан заченат в обич, обич да роди. Във всяка обич е заложен смисъл – да продъл...

Още произведения »