Монолог

14.10.2014 г., 16:22 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 5

873 0 12

Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни,
а аз се боря с кал, дърво и камък,
затварям бъднините си в буркани,
на кърлежите плащам кръвен данък.
Изгубих пътя, туй ми е проблемът,
страхът да скъсам своите вериги!
На храбрата душа светът отнемам,
живота си ограждам с речни диги, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СЪНУВАМ СЛЪНЧОГЛЕДИ
Лунната соната

Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...
Насън и наяве

В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
Продавачът на катинари

Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...

Още произведения »