Монолог на един клошар

11.04.2017 г., 22:44 ч.

Поезия » Философска

272 1 2

Генка Богданова
С лице по-мрачно и от здрача,
потънал в тежки мисли крачи
живота си в чувал помъкнал.
А в погледа, унил, помръкнал,
се борят страх и болка няма:
„Ни дом, ни път за мене няма!
О, Боже, пак се свечерява,
ноември е, студено става,
а там, във сенките отсреща,
ме чака зимата зловеща..
Глутница бездомни псета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Монолог на един клошар

Искате да прочетете повече?

Предложения