Следвам осевата линия
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява,
Посоките ми дирижира…
Оставя ми да си въобразявам,
че пътя си сама избирам.
А всъщност е опънала юздите.
Пришпорва ме рава̀н, ту по завои.
Едва ли пу̀ка и, че трудно дишам,
и че изпадам в изнемога… ...