28.01.2020 г., 15:06 ч.

Мълчанията чуват светлината 

  Поезия » Друга
676 8 11

Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.

Въздържам се от сложни изречения
и само "да" и "не" са още важни.
Подробностите в други измерения
ще правят опити да се изкажат.

И всъщност изненадващо олеква
и става на душата ми приятно,
а размисли световно неизвестни,
кому са нужни? Скривам ги обратно.

Мълча си. Само някъде в съня ти/х/,
когато се усмихна многозначно,
усещам прозорливите звезди
как заглушават с ноти суетата.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??