Мъртъв е градът

28.08.2023 г., 10:17 ч.

Поезия » Философска, Друга

5.0 / 4

532 3 10

Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели!
Спрели са да “бъдат” и тъй ще продължат!
Останал само споменът за хора бели
и че бил е светъл някога градът!
Лутам се без път, без цел! Не зная
накъде съм тръгнал, откога вървя?
Защо изобщо жив съм, още дишам;
как изправен на нозете си стоя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Колелото на съдбата
Безименен етюд

Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...
Предчувствие за мъж

Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
Сбогом и прости!

Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...

Още произведения »