Мъртъв е градът

28.08.2023 г., 10:17 ч.

Поезия » Философска, Друга

5.0 / 4

533 3 10

Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели!
Спрели са да “бъдат” и тъй ще продължат!
Останал само споменът за хора бели
и че бил е светъл някога градът!
Лутам се без път, без цел! Не зная
накъде съм тръгнал, откога вървя?
Защо изобщо жив съм, още дишам;
как изправен на нозете си стоя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъдрости от пепелта
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...
Скитници след лято

По остри ръбове на спомени възлизам към гърбицата бледа на септември. С алпийска раница и август се ...
Метаморфоза

От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...

Още произведения »