Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо,
почти нежно,
почти адажио.
Ти си любов - несбъдната, несътворена.
Ти си чудо, моето.
Животът ти виси на косъм.
И той е бял.
За теб... нямам думи.
Любов, за теб нямам оръжия,
нито молитва, нито клетва.
Само сънища,
извънредно долетели.
Чуй ме, любов!
Ти си моят кълвач- събота сутрин.
Чуй ме, любов-
аз плача за теб.
Чуй ме, любов!
Дори да не ми се случиш...
© Сатин Роксан Всички права запазени