Лятото тогава беше още живо,
дремеше над теб безкрайното небе
и ти на плажа играеше си диво,
а накрая уморена в морето гушна се като дете.
То прие те като стар приятел
и изми от кожата ти зимата студена,
но знаеше ти, че синият предател,
ще те върне скоро вкъщи вледенена.
То приемаше те винаги за кратко,
даряваше ти дом от синева
и приспиваше те с песните си сладко,
носейки те спяща... вълна след вълна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация